понеделник, 17 октомври 2011 г.

Стихове пише

Когато е тъмно
и вятърът вика всички прокоби,
зората нехае.
Когато е светло
а душата жадува
фантазии свои на сън.
Когато е сухо
и дъждът прелива
някъде другаде,
тука е скрито море.
Когато една сълза,
прокапе
и навътре избяга.
Когато е някак самотно
а отвътре са хиляди.
Когато нещо затупа на голо
или заплаче от мъка.
Когато тишината е бедствие
а шумът жадувана радост.
Стихове пише за черният ангел
с бяла любов
и сбръчкани думи се редят
да запеят!

Няма коментари:

Публикуване на коментар