Когато сърцето е болно и душата линее.
Небето е черно в лято и е толкоз студено. Птички не пеят на рамото. Тишината е малкото нещо. А тъмното е сън без прозорец. Цветя не цъфтят в очите. Сълзите се смятат за вечност, навътре. Лицето е маска на бог, не на човек. Или пък жертва. И се чуди какво е?!
Идиот или загубен в себе си.
И няма име!
Защото, когато сърцето е болно и душата линее: - Кой го познава?
За нещо уж толкова голо, обикновено и просто. Без много въпроси. С какво ли?!
НО.....
Небето е черно в лято и е толкоз студено. Птички не пеят на рамото. Тишината е малкото нещо. А тъмното е сън без прозорец. Цветя не цъфтят в очите. Сълзите се смятат за вечност, навътре. Лицето е маска на бог, не на човек. Или пък жертва. И се чуди какво е?!
Идиот или загубен в себе си.
И няма име!
Защото, когато сърцето е болно и душата линее: - Кой го познава?
За нещо уж толкова голо, обикновено и просто. Без много въпроси. С какво ли?!
НО.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар