Обрачите пробягани свистят отзад.
Отстрани стените не издигани.
Калта по дрехите достига,
до оная черна точка.
А цветни между тях се губят,
в гняв, безсилие, в празни стъпки.
Коленете мъничко се гърчат.
И прах, и прах.
Няма смях.
Няма я оная детска риза.
Звуците без маска да излизат.
А топлината чудничко се мръщи,
кажете ми къде е къщи.
В комина дим на възли.
На празна маса седи лице,
без дръжка вдига чаша.
На дъното лежи копнеж,
чернилка, пара.
Ще погне де когото свари.
Един ще изгори,
пламъци в калта не бивали били.
Навън е тъмно.
светлината лекичко намига.
Чукът лежи.
А гвоздеите спят и не достигат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар