събота, 22 октомври 2011 г.

Купчини

Няма любов без омраза
към времето.
Което някак си гази
Всички моменти накупчени
тръпнат и чакат.
А се спъват обрулено,
и клякат ли клякат.
Уж запазени, силни очи,
шити във възглавница.
Купчина разпилени черти.
А тази любов не пита,
колко е дълга бялата бръчка.
Ръчка ли ръчка.
Не слуша и стъпки.
Погледа в тъмното грачи,
нехае.
Тя не умее да плаче.
Изхвърля своите капки кръв
безпризорно и всичко дословно.
От някъде приближава пътят
на времето.
Той е толкова кратък,
не взема остатък.
Къде беше...там.
Къде е...нататък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар