Като остави всички да преминат.
Промушваха се през мислите ти остри.
Не да галят и да докосват.
Да дирят твоят остров.
Дори подмолно преплуваха отдолу.
да видят сърцето ти на голо.
Радваха се, уж като деца игриви.
Били щастливи с твойте мисли диви.
А те като глупачки се хванаха в играта.
Не чувстваха, че падат на времето в краката.
Някой те наричаше щастливка, друг добра.
Имаше тук, там и красива.
Дори и дръзка не липсваше на дъската.
не усещаше как ти пеят в тишината.
Песента си спря и ти си търсиш име,
по което никой днес не е преминал.
Не е Румяна.
Стига го дъвка, като дъвка с измама.
Търсиш бляна, ударите и искрата,
новото си име без красотата.
Как се казваш след толкова години?
Да се опознайш ли чакаш и един да си премине.
Ако има път насам...
А след това да не си замине.
Няма коментари:
Публикуване на коментар