В сянката

Скучен образ с неудачни стъпки.
Витае като призрак. Търси си сянката.
А тя беглеца и с беглец, нарочно скочила в тъмна доба.
Да не я вижда никой накъде ще пропълзи,
докато си мислят, че е в дрямката.
Дали ще се промъква през хиляди врати,
или през една.
Няма никой цвета да и плати в сумрака
А образа нека си кряка.
Той все си иска, а само си мисли.
Затова му излизат на дебели, бели листи.
Сянката е дух свободен
Има уж стопанин, за име.
Образ не подобен.
Вързан, смазан и толкоз сив.
Та затова си бяга нощем и без диря.
Инак на светлината ще е до този скучен образ.
Ще я ръчка и ще я прибира.
А как би влезнала в оная скрита къща.
Да седи връз ръцете.
Те насън да стискат, да прегръщат.
И на разсъмване посивяла от забрава,
ще се завръща при този скучен образ.
В света на подобава.