четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Петно

Днес съм петното, което не изтрихте.
Дефектният му цвят ще свети пак.
Повърхността, която клатихте и наклонихте.
Запази с него лошия си аромат.
Ще се хързулка по наклонената плоча.
Отново, като недоказан вид.
Когато стигне там, ръбчето отгоре.
Ще преобръщате грозния му лик.
А аз като едно петно, наново.
Ще се залепям и нагоре ще вървя.
Макар да знам, че стигнал си стола.
Ще ме накажат с преобърната ръка.
Не искам съжаление и милостиня.
Нито искрящ и розов вид.
Само един ревер, без да го подмина.
И моя мръсен цвят да не е промит.

Няма коментари:

Публикуване на коментар