Когато сълзите са излишъци.Или росица с преплетени въпроси.
А дирята им е само критика.
И вляво е самотно боцкане.
Самотата е украса, истинска.
А тъмното и чука на прозореца.
Звездата и угасва като забравена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар