сряда, 9 ноември 2011 г.

Вечерница

Когато сълзите са излишъци.
Или росица с преплетени въпроси.
А дирята им е само критика.
И вляво е самотно боцкане.
Самотата е украса, истинска.
А тъмното и чука на прозореца.
Звездата и угасва като забравена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар