четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Към себе си

Може би остарявам твърде бавно.
А младостта отлитна като птичка.
Прекрасното, лошото и славно
размити са останали.
Болката, била е болка.
Но, не за силната.
Сега напада ме подмолно.
И сал се чудя, сега.
Аз ли съм или е тя.
Доброто, може би държала съм в джоба.
Но младостта е разхитителна и бърза.
Пребърквам.
На трохичка викат грозно.
А Любовта била е кърпата в гардероба.
Различна , а утре в някой кош.
Днес една пристига, късно.
Без някаква си проба.
Няма мебел да поседне.
Само насън и малко по нощес.

Може би остарявам, твърде бавно.
Усещам стъпките без звук
Болката боли в много.
Добротата сякаш не личи.
Любовта не е питала бръчките ми скоро.
Ще свършва пътя или доста ще стои.
И виждам без очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар