Сърбели

Море, я съм разфъргала акъла.
Га чи уж ни съм приумила.
Туй мъжети, ни мислят с кратуните си.
Или пуне с истинскити.
Затуй са кьорят, не къдету требе.
От пудире жината са вижда супулива
и серсемну вързана.
Па те са лазели, на прекрасни и на красиву.
Най-отпред са блещят у гърдите.
Дури кумай са от найлон и дъвка.
Саму чи тува са прави толкуз скриту.
Инак кучки са били и са раздавали откриту.
Посли са умотават у снагата.
Опната кат кожа за опинци.
Саму чи кат спадни кат на кузеля.
Гласну са дърлят, кату празни грънци
А учити все да им са сини.
То и джам в казаня ни устана.
Пиргата да е дълга, гъста и лъскава,
кат куприна.
Макар, чи тяхната пет влакна, дури събрана.
Е па можи да си имат многу зъркели.
Да си пулагат спуред прувидението.
Я па нямам гума, джам . Дори и пирга.
Да ни думам за упределени сърбели.
Чи си сбирам акъля да ни знам.
Саму чи ако малку са облещят.
Ни знам с кой си зъркел де.
Ни съм глидачка и да им нарика.
В семплуту ша открият нещу диву.
И няма да утклунят глава.
(всичките ха хи ха)