Температурни побъркации

Всеки ден като се заблявам като серсем в медиите са почудвам, кво по напред ша на удари.
Дали оня трийсет, четирсет градусов студ и ще станем на кикириди, ма ледени. И ако рече някой да ни бухне чук сме си утишли. Ама не в божиите ръце на небето а на земята на леден прах.
Или такъв голям и горещ полъх ще ни дойде, че ще ни ощави като прасе за Коледа. Щото ние не сме глетчера в Антарктида дет щял да са отцепи. А може да започнем да си готвим яйцата на камък, щот ще е изпечен като " Кремиковци" в родилна зала.
Най вече ще си пием кафето на пясък, нали.
От де пясък ли? Ми от толкоз топлик всички керемиди и покривни конструкции ще мязат, на такъв щото са надстроени една върху друга и стигат до небето.
И наводнения щели да ни повличат. Ще рече, че преди балдър години ни дъжд е валяло ни реки са преливали.
Само, че сега си имаме едни канал чрчеве из градищата. Дето като му натургаш покрайнините с разните му там извън казанни изгъзици и руква из къщята.
Да се почуди човек медиите кви синоптици ползват и защо прогнозите им са различни и се сменят на час.
И сега като се размътят мозъците отиде та се не видя. Колко му трябва на едно гъбено семе, което се чуди дали да никне, да расте, да се бере или нпраууу да умирга.

Колко скрита логика има ( с пари) в такива объркации и кой ще вярва или ще си живее нормално не се знае.
Аз предпочитам гъбите, ония натуралните. Дето растат след дъжд у балдарама.