вторник, 29 ноември 2011 г.

На пешком

Не приказната нежност с орязаните разстояния.
Думи само попити на уханно.
А духът изписан,
украсен от изречения.
Очите наполовина пуснали са
свойте блянове
Изтока им свети, що ли?!
Май, че да заиграят.
Тъмнината им отмина.
Изтървани недомлъвки попълват редовете.
Пътници пропъдени без стъпки.
Нима от сляпа,глуха и заспала страница
ще дъха на Любов?
Без да вади вчерашните неразбрани,
от запас.
От дъното на дълбока раница.
И няма там за омраза и не тупа за отплата.
Без обръщение и на кръгом.
Излизат леко блеснали и светещи,
с наченат полет.
Но се завръщат неразбрани на пешком.

Няма коментари:

Публикуване на коментар