понеделник, 21 ноември 2011 г.

Шепот почуква

Понякога лудите ти чукат.
Влудяват те с шепот.
Сомнамбул си ходиш нощем.
Призрачно си обикаляш в себе си,
като глупак послушен.
Събираш недоимъци от вчера,
кичиш за днес.
Светлината да намерят.
И някак изгъбурчените пристъпват,
да говорят недомислици.
Ти си ги изровил, уж да си походят.
Те побягват в конски бяг.
Хващаш ли опашката, или не си юнак.
Не скочиш ли, си ритнат.
Глупак, глупак, глупак....
И питаш се, - като тях ли съм?
Или се преструвам да бъда силен.
Само по неволя.
Или това ме е грипирало безчувствено.
А те ти чукат, че си нещо.
Имаш глас. Или някаква си дума.
Дори и мястото ти е незаето ( ако се бориш).
И те влудяват с шепот за Любов плюс Обич!

Няма коментари:

Публикуване на коментар