Не ми се започва на обичане.Сякаш съм отсреща и хвърлям рози срещу себе си.
Остарели пътнички се спускат в краката ми.
Загубили бодилите в някоя врата или студен длан.
Сега приличат на сиви мигове.
Намислени, пуснати и неприети.
Не ми се тръгва на обичане.
В напразното крилете да са гърбица.
Песента да грачи
Сърцето да тупти премислици.
А тия някакви си стихове,
заприличват толкова на фрази.
Днес не ми е на обичане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар