вторник, 22 ноември 2011 г.

Стани ми отвори

Поради поста на Митето на мен ми дойде в приказка. И тъй като не са ми много в кръвта ( приказките) и отдавна не съм ги разписвала, предварително казвам, че ще е леко несъвършена.

Имало едно време един човек. Той бил твърде беден. На това отгоре го мъчела невярна болест. И бил грозничък та не го харесвали момите.
По цял ден лежал в кревата си и си мислел.
- Искам от живота си, да бъда здрав, богат и красив. Когато му се схващало тялото от едната страна се обръщала на другата страна и започвал да мисли. - искам от живота си, да бъда..
И така ден след, времето си минавало и той мислел, че знае какво иска от живота. Но все така продължавал да бъде болен, беден и грозен.
Веднъж както си лежал някой почукал на врата и къщата лекичко се разлюляла защото от мисли не била ремонтирана.
- Стани ми отвори, аз съм късмета ти и съм дошъл да ти помогна.
- Няма да ти отворя. Аз мога да мисля и знам какво искам от живота. Обърнал се на другата страна и запушил ушите си.
- Стани ми отвори, казал късмета втори път и къщата се растресала. Ако не ми отвориш сега, ще си ида и ще се справяш сам.
- Няма,я колко време мисля и знам какво искам и без теб. И се завил през глава в леглото.
- Стани ми отв... И къщата се срутила.
А късмета си тръгнал мръсен и ядосан. Само чувал зад себе си.
- Мисля, че знам какво искам от живота. Да съм здрав, богат и красив....

1 коментар:

  1. Тъй, Руми, нали знаеш, една патка мислила, мислила....(смях)

    ОтговорИзтриване