При него

Като потъпкан пътник настрана,
забравил старите обуща.
А вратата не удря днес петите за трамплин.
Камъкът от стъпалото се скрил,
като хулите.
Устата се криви в скица.
Докарва на усмивка.
Ръката леко бутна.
Старите, ръждясали греди не трясна.
Дори погали студената пролука.
Ключалката.
Душата се поизтърси.
Посъбра се от тук, оттам
като пръсната, омръзнала играчка.
И тръгна за натам.
При него!