Полу такова

Кой, аз поет?
С думите на скъсаната риза и копчетата без илици.
От ръбчето на свитата презрамка,
като стихотворна някаква примамка.
А изреченията бодлива тел, без колове.
Настъпиш началото боде.
И края същия.
От коя ли ръждясала мисъл се е взел.
Куплетите, босоноги скитници.
Обикалят и какво.
Ласки или ритници.
Докато се съберат в бъркотия,
аз наужким поет, пак си рия.
Разголени по- малко за " слепци ".
За виждащите, стихотворни някакви глупци.
Аз не съм поет или драскач.
Това е музата проклета.
Не приятелката мила.
Изкарва сто товара от мойте мисли бесни,
и всячески си ги развива.
И май се водим на полу- поет
и полу- драскач.
Първото е тя, второто съм аз.
Тихо!
Опасен разузнавач.
И мене ще натряска гола и бодлива.
После нагоре като балон, АЗ.
А стиха ТУК, нека си се свива.