Мишена

И днес се позавърна с пистолети в предадената същност.
- Къде да стрелям кажи, че нямаш етикети.
Предадоха те погледите мили, сега са на решетки.
А думите са хулите от близки.
Днес далечни, задгранични и бягащи атлетки.
Цял отвън, отвътре смазан на пихтия,
си ти дъхът.
Може да си бил, но някога.
Розов цял, дума на чиния или поглед благ.
Изхвърлиха ги един след друг.
Предават грозната ти скица.
Сърцето вика.
- Стреляй!
Съвестта с безвъзвратна мъчност,
подкарала го в своята кошара.
- Недей, ще мирише на война на бой и на омраза.
Болката ще е безбройна, а същността ще се възвърне.
Макар и мъничко самотна