болки и вериги.
Но като бръкна днес ееееей там,
в джобовете дълбоки.
Не знам какво се крие.
Вярно, че болките не са безспирни.
Не са цветя за насаждане, дори пред Бога.
Но нали разбирате, че все пак,
усмивките в дъното не са безбройни.
Търся една, поне.
И ако се свряла дори и свита, гола и немита.
Няма да ви сложа тука нещо болно.
Една усмивка ще накича.
Макар и дребна, скромна и извита.
И винаги наново ще преравям.
Дори на дъното на джоба да е скрита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар