петък, 16 декември 2011 г.

Моята врата

Понякога си мисля, че стените са от въздух.
Ще ги разбия с дъх.
Врати ще имам за където си поискам.
Пътища, за какво са?
Без да почуквам и без замах,
ще съм там за миг.
Но вече са станали бетон, желязо или броня.
Дори душата няма процеп да излитне.
А синевата е мираж.
Цветята са измислица.
А оня простия кураж,
го няма.
Сърцето като глупак
се лута.
Ей там, ей тука.
И като се разпадна на без пролуки.
Надигам се и хоп стена от въздух.
А там е моята врата, не за тука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар