неделя, 18 декември 2011 г.

За красотата

Защо ни е художник на очи,
които не премигват на стената.
Не стрелят никакви искри.
Не палят огън в тъмнината.

Защо ни са поети на "лъжи".
Намислени слънца с красиви думи.
Само за докосване с очи.
Не ставаме трепетликите по друми.

Защо ни е лечител на души,
когато все някой ги поврежда.
Не ще са същите като преди.
Сковани стълбове в редица се навеждат.

Защо ни са продавачи на надежда,
когато вечно губим своята.
Все наново я отглеждаме.
Или чакаме да закупим от завоя.

Защото май ни се живей.
Макар понякога да падаме в тъмата.
Макар да потъваме, небето да се люлей.
Не ни е до отвъдното, а за красотата. - ЖИВОТА

2 коментара:

  1. Руми, стихотворението ти е много силно. Успява да докосне душата по най-дълбоко затворените места. Чудесно е!

    ОтговорИзтриване