Снощи като се загуших в смачкани чаршафи,време е си викам и аз да пиша ....
Нали уж Коледа пристига и аз да си очаквам.
И като замачках с юмруци сини,
хич не съм разбрала.
Бях пред него.
Дядо Коледа, прости ми!
Не съм дете и не съм си пожелала.
Просто искам
търпение на камък
душа на замък
и любов на роза.
А те се нейде в мен,
малко ще поровя.
Аз желая за тях, някаква опора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар