Бясно пламъче

В угаснал огън търся си образа.
В пепелта е пораснал.
Вместо в жарава изгаряща.
Измърсения поглед гледа немито.
Нещо малко и светещо да бъде открито.
А ръцете вече са в някаква кал.
Ще речеш, че изпитват някаква жал.
И душата се гъне в таз мръсотия.
Бясно пламъче докле не открия.
И кога засвети то в тишината.
Пепелта ще е клета.
А пожар в душата.