Живият изгрев

Още е тъмен прозореца, нали.
Слънцето нещо се бави.
Рано си станал да гониш тъмата.
Не въздуха в смисъл.
Свойте тайни кюшета, на кой?
На душата.
И като светне онова на небето.
Си мислиш.
Ще светна.
Но забравяш, че трябва
да метеш и да чистиш.
За да блесне.
Не да я правиш царица.
Не оставяй всеки ден, какво?
Да бъде сгърчена мъченица.
Нали не мислиш, че това ще е жертва.
Някой ще е щастлив
А ти агнеца.
Нали не гледаш прозореца тъмен.
Да се окайваш.
Или да светне в тебе разумен.
Верно разума не се тачи.
И грачат, и грачат.
Но ти погледни в душата сънлива.
Нещо малко и живо, де ли е скрила.