Съботни дрънканици

Днес е събота и си викам да не ви забърквам в поредните си придошли и наречени от мен рими и поезия. Щот само кафе без дъно не става. Човек мой да полудее и да настръхне като кофеинов таралеж. Оффф, поетичен такъв.
Днес само си дрънкам за разпускане. А и все пак имам нужда да се отърва за малко от музешки неволи и тем подобни нейни патаклами.
А и мисля малко по-позитивно, а тя обърква нещата и ми е чудно как ме разбират гостите тука. А ма не се оплакват. Сал аз недоволна като всеки от своята си муза.
Та за позитивното. Не знам кво означава, но бяхме го загубили на нейде. Я в Танганй, я Занзибар. Ма явно нещо се изнамираме.
От два дена се мъча да правя гимнастика. Спомних си част от загрявката по народни танци.
Ако не знаете, имам тренинг за такива.
Добавих още упражнения и съм решила, ако не да отслабвам да се раздвижвам.
Виж за разходки още не обещавам. Още е студено. Не само отвънка, но и отвътре. На пролет ще видим.
Втората крачка, която направих са няколкото нови белега от игра с котката. Старите отдавна заздравяха и мерака ми за игра беше заминал на майната си.
А кво прави музата ли? Кани се да ме бие след този пост, ха ха ха . Грешка хили се на съботните ми дрънканици, щото нямала участие. :))