петък, 20 януари 2012 г.

Самотата в ден

Тишината се пречупва с удари безбройни.
Вратите се разтварят и се пукат.
Тъмата веч се пери.
Кой смущава самотните ми двери?
Нали ви казах, вие сте в зима.
Пролетта в съня ви ще я има.
Ще цъфти червената ви роза, там.
Дори не сте я виждали.
А мириса ще хвърля в не знам.
В страх не се будете.
Не, не се бодете.
А кръвта ви топла, мила
Аз в тъмното отдавна ще съм свила.
Онова, което тупа в ляво.
Ще крачи вяло на черното ще вика браво.
Какво се разчукало по пътя кален.
Никне, нещо ли?
Цвета му нереален сънен....
Огнено-червен измества самотата в ден.
Май днес, не ще пристигнете при мен.

2 коментара:

  1. ;) В самотата на други жени
    се подхлъзват и моите мисли.
    Жалки, слаби са и ме боли,
    че от рози превръщат се в листи.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не в листи и нито в бодли.
      Под всяко се крие семенце, нали?!
      С кои очи ще го погледнем.
      Ще я грабнем, ще стъпчем или върху себе си ще седнем.
      Под всяка самота се крие роза.
      Да пристъпиш и да я отгледаш, боса.

      Изтриване