Бабинден

Баба Гуна се събуди рано. Завъртя се в леглото и не стана. Зима е все пак. А и на стари години си беше оставила пет кокошки, едно магаре и куче, да не бунадясва.
Нейното призвание беше друго и все още имаше сила за това.
Не знаеше от къде и дойде, но още от млада започна да бабува. Какво е да бабуваш ли? Да помагаш на младите булки кога започнат да раждат.
Още си спомняше близнаците. Викнаха я за едно, а излезнаха три. Ама тя се справи юнашки. Скоро идваха и трите вече големи, като ябълката на двора. И бяха дали плод, но в града.
Там се навъдиха и доктори и некви акушерки. Сигур по арни са от нея щом там си водят булките. И тя гледа новините. Булките там умират, а при нея за сума години ни една.
Но живота върви напред, не назад.
Сега и остана само празника и тя се радваше и на него, щото все още я зачитаха.
Още от снощи си беше приготвила премяната от едно време, ставаше и ха ха ха. Кучето се разлая и тя стана. Шаро не бъркаше, беше седем. Трябваше да се приготви щото като всяка година жените от селото щяха да дойдат да вземат с музиканта Гено и да ходят в кръчмата.
Тъкмо сложи на побелялата си глава цвят мушкато от прозореца и чу гъдулката пред вратата.
- Излез Гуне, ръка да ти целунем. Кърпа да ти сложим и хоро да водиш, както си вадила живота да излезе и да види слънце.
Тъкмо се запътиха към центъра и кръчмата и хоп Колю каруцаря.
- Стооооой . Слизай да зачетеш тази баба....
В този момент спря кола и излезе мъж.
- Коя е бабата? Пътя е затворен със сняг и на Цеца снахата ражда.
На Гуна и рипна сърцето като на двайсет годишна. След десетина часа по мръкнало се роди момче. Може би последното и бабуване. Кръстиха го Георги, в нейна чест.

Честит празник на всички!