неделя, 22 януари 2012 г.

Леле сняг

Леле сняг навънка до комина.
Сякаш моя спомен не подмина.
Вчера беше.
С дървена шейничка.
Аз се спусках.
Той си фъркаше до моята брадичка.
А студът не чувствах, сякаш беше лято
Смехът заместваше избягалото ято.
Долу в голямата пъртина.
Бой с топки.
Ех, че хубаво ни беше.
Дори и в най-разлютилата се зима.
Сякаш удрям в спомени, нарочно.
Погледа ми като тъжен бряг.
Вън ни едно гласче не вика.
Леле сняг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар