Последният дракон

Старата драконка усещаше, че времето и си отива. Бяха убили всички нейни деца и децата на децата им. Дали от предразсъдъци, дали с някаква вяра, че кръвта на дракона дава безсмъртие не знаеше. Така и не изучи лошата човешка природа, която беше създадена много след тях. Винаги са били несъвършени и това ги изпълваше с някаква злоба за разруха на всичко което беше над тях. Така и не можаха да разберат, че драконите правят равновесието на живота и затова създателя им е дал толкова години живот. Но не безсмъртие.
Явно тяхното чувство за завист нарастна и започнаха да си измислят и да си вярват, че някога могат да са на едно ниво със създателя и то, когато избият всички дракони и се измият с тяхната кръв.
От мъка драконката цял живот така и не излезе от пещерата си и никой не знаеше за нея. Тя остана последния дракон да умре в самота.
Отдавна беше спряла да снася яйца. Дали от старост или болката по изгубените не знаеше. Но дори не се и помъчи за да не усети още веднъж болката на смъртта, но не своята.
Единствения шанс е да излезе златно яйце и да го остави във времето когато хората може би ще станат по-добри. Но беше стара и това щеше да и коства живота.
А защо не. В момента имаше ли за какво да живее?!
А и това е шанс не само за нов дракон. С това може да върне равновесието на живота.
Представи си поле с много цветя. Ясно синьо небе и в негоо.....