Ще го целува

Клоните се гънат бавно в изминалият път.
А пъпките все млади, развиват си се славно.
Току в старо сбръчкано дърво.
Разцъфне дар за нечие измачкано листо.
Очи различни ще го виждат.
За мен е бряг.
За друг измачкан, мръсен сняг.
И някак зимата ще се надува.
А всеки буря ще си чувааааа.
Едно ще си остане като на пролет.
С побелял перчем все ще търси полет.
Там високо ще разцъфти за него, малко късно.
Но снегът, не ще толкоз мръсен.
Неговите клони някак си като мъгла.
Ще го целува розичка една.