сряда, 25 януари 2012 г.

Без глас

Защо ли често правим се на Господ?
Редим света по нащте правила.
А свободата си е малкичко и просто.
Без строй с единствена стрелка.

Без клонинги с погледи безлични.
Или еднакви като идиотски план.
Да фъркат дори и малко анархично.
Не търсейки идеал голям.

Защо ли ни е толкова присъщо.
Отричайки различните от нас.
Да казваме, че нащо е вездесъщо.
И искаме другите без глас, дори и ням.

Няма коментари:

Публикуване на коментар