вторник, 31 януари 2012 г.

Снегът си беше сняг

Когато бях малка снегът си беше сняг, не красота и пейзажи.
Чакайте да започна отначало.
Значи, като повечето граждани и аз съм от село. Само на акта за раждане пише еди кой си град. Не столицата де. Там е роден големия син, ама това е друга история.
Та като се осъзнае детето, че има мнение и то на село и ги върши еднииииии. И това не е темата. Темата е снега и около него.
На село имаше един баир, който след време бе ползван като страна за язовир. Но то тогава и деца не останаха. Избягаха като мен да стават граждани. Та този баир беше доста дълъг, стръмен и с хендеци. Оф сега не знаете, какво е това хендеци. Това са издигнати ивици земя, разположени напречно на баира. Само някой да не пита сега, какво е това напречно. Ако е по завахнял да си припомни. А ако е току що разцъфнал, да пита бате и кака.
Представете си прекрасния баир с метър сняг. Чист и неопетнен, даже дири няма. Ама ние нямахме скейборт, моторна шейна, или бобслей. Само дървени шейнички и тук и там дъски от плета с каишки от хамутя на коня с наречено за ски. И това ни се струваше доста скучно и еднообразно, защото по някое време се появяваха найлони и ламаринени корита. За найлоните, вятъра ги отвял нали. Ама едно време прането и къпането ставаше в коритата.
Така че....
Прибирахме се чак като вкоченясаме. Вкоченясам- замръзнал, вдървен, без мсили, ухилен, мокър, радостен, наигран. Шегички, ха ха ха.

1 коментар: