Съществително извадено от сандъка стар.
Без признаци и никакви въпроси.
Оставих ги без точка и без катинар.
Понякога излизам пъпка.
От нея трън и роза си вървят.
А плевели в краката ми се блъскат.
Сестри били и те цъфтят за дар.
Като маймуна катеря се нагоре.
С наченки на разум без правила.
А ноктите ми кървави се борят.
По играещите брадви и длета.
Накрая като видя слънце.
Се чувствам мъничко човек.
Разглеждам листенцата си пъстри.
Не на дърво,сърцето е отпред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар