29 февруари

- Пенчооооо идва бе, ставай. Не мога да удържам положението повече.
- К'во идва, земетресение ли? Значи майка ти. Нали ти казах, да не и звъниш. Ще ти ям загорялата дроп- сърма до края на живота си. Ще гълтам супата без фиде. И кафе не искам. И без тва го изкипяваш. Кажи и , че съм в Занзибар, Танганай, Дупница и в пещерата на " Али Баба" да и нося огърлица, да си ходи. Инак сега ще готви седем пъти на ден по десет манджи и ще ни ги сервира в спалнята. Чу ли ме Малино, няма ме. Вдигнаха ме извънземните и ти тръгваш да ме спасяваш, веднага. Значи и теб те няма.
- Не, Пенчо, водата изтече беееееееееее.
- На кое??? На казанчето в тоалетната ли? Не мой да бъде! Ще отида в магазина и ще ги направя на дан дърма перушан. Аз за това нещо заявка съм давал. Ти искаше мораво зелено от италиански порцелан и на златисти нишки. С два вида бутони за струя, според нуждата. И сега ти ми разправяш....
Или бойлера.... Леле ще ги умеся аз тях с тяхното " Теси". Не на мекици, на кална баница с гумите от мерцедеса.
- Ама Пенчо, ще излезе в къщи бе идиот такъв.
- Кой,дима от камината ли. Ще им запаля фирмата аз на тези. Щяла да ме грее, аз сега ще ставам на идиот с дим..
- Ти ще извикаш ли линейка , че ще родя ей тука и после ще те заро....
- Ма Малинче, днес не му е ден. Как ще правим джумбарета всяка година. К'во ще е това през три години. Нали щеше да раждаш на великия трети март, ааа.
-Ти ще направиш нещо или да взема пищова от бюрото та, да станеш загинал геройски в битка против раждането на двайсет и девети февруари.
След няколко часа.
- Господин Пенчо, честито! Имате близнаци. И трите са момиченца.
Господин Пенчо......дайте инжекция моля.