Не толкова мартенско

Няма да ви пускам мартеници защото вече го направих. Нито ще намислям нещо цветисто или шаренко, нета ще е достатъчен.
Днес мисля да ви по разкажа няколко неща, не толкова прекрасни. Но все пак в тях има нещо, което е хубаво даже и повече. Някои от тези нещица щях да надраскам след осемнайсетина дена, но реших да си заминат сега. Няма да им е ден тогава дееее.
Аз може да се дуя тука, че мога т'ва или онова, но съм го постигнала с търпение, желание и труд. Знаете ли що? Щото съм от село, ама наистина.
Майка ми беше от село и е учила до седми клас. Баща ми е от село и не знае да чете и пише. Той беше един " прост чобанин" или овчар по съвременно.
Аз от малка съм работила при него. Впрягах коня му. Пасах овцете му. И като ги пасах прочетох многоооо книги. Щото на село има и читалище все пак.
Зимно време като се агнеха( раждаха) овцете също съм ходила. Няма да знаете на колко агнета съм дала живот! Това му беше хубавото. Може би на стотици.
И точно тази овчарка се справя доста добре из нета. И точно затова си дрънка каквото си иска, но без да е използвала и един епитет за обидна дума.
А честита ви Баба Марта сега!