петък, 3 февруари 2012 г.

Денят е нов

Мога да накълцам спомени.
Да ги вадя на парчета.
Голи, живи.
Без да им е свършил, помена.
Ще избирам, за да се харесам.
Ще наслагвам на фантазия.
Китни пъпки.
Само цветна куртоазия.
Черното да се намъква.
Аз, жертвата да смъркам.
Преминавайки през съжаление.
Сама накрая в презрение.
От себе си и от съвестта.
Мога, но си влизам в днешното.
Незнаещо и сочено за грешното.
Приятели, врагове а може би любов.
Харесвана и не харесвана, зачеркнато.
Силно ще е да е зов.
Герой на глупости.
Обикновен живот.
Истинска, неистинска кой знае.
АЗ съм си АЗ, не повече и ни по малко.
А и денят е нов.

3 коментара: