Прошка

Ще прощаваш ли това,
което бях.
Да ми събличаш мислите,
до кокал.
Ще търсиш своя ручей бял.
Да потъваш на дълбоко.
В мътеница от преди.
Четките ще търкат,
толкоз много.
Ще ме изкарват,
по-черна от преди.
Кръвта настръхнала
в нечий цвят.
Пърха пак през там.
Измита от твоя кръговрат.
След толкоз прошки и недели.
Раждат ли се достойнства с предели.
Целувка по задължение.
Без плам, без тръпки и без страст.
И вместо цъфнала кралица.
Ще имаш призрак за.......