понеделник, 12 март 2012 г.

Лятна къща

Прибери се в лятната ни къща.
Врата от пролет никога не се обръща.
Хала от зима само в съня си там седи.
Тук цветя цъфтят.
От не изгрели и непокълнали мечти.
Те си тупат като двоен пясък вляво.
От моето море затръгват.
До твоя пристан.
За кътче, нанизано на охлювчето бяло.
И шумят разбити пламнали вълни.
Когато ти затропаш.
Когато аз пристигна.
Прибери се в лятна ни къща.
Да броиме миговете не обръщани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар