Отрочето си

Могат да ме кръстят вещица.
А може би съм враг.
В очите със строшени лешници.
Кафяво с игли.
Обградена с хоро.
Без грешници.
Може да ме наричат прах.
Черен или лазур.
С парцал, с метла.
Изметена в грях.
Изпята фалшиво.
Дръжката на някой пух.
В боклуците на толкоз почести.
Глух, и сляп, и ням.
Човека ми.
Избягал да намери.
Отрочето си.
Скрито, изгнило без свян.
Затъпкано от мене си.
Ех " тази мръсна сган".