Днес ще влезе за последно.
Замисли се, дали се познава въобще. Ама какво му пука. Нали сам се харесва. А и в живота никой не иска да е стар, грозен и прост. Сякаш всичко това се раздава на килограм.
Наистина се раздава. Впрочем, се продава.
Работи толкова години, да събира пари. И накрая какво? Като се погледна в огледалото реши, че насреща си има призрак, върколак, вампир или някакво друго нещо. И точно в този момент видя рекламата.
Първо си помисли, че това е следващата верига скубачи с вид на промоции. Не знаеше как изтрая рекламата до края. Разбра, че за първи път вижда нещо удачно. Без лигав тон, без фанфарно откриване и без промоции. Стока - цена. Грабна количката, и влезе.
Първо реши, че има нужда от нови пръсти. С тези и кафето си не можеше да изпие. Толкова бяха криви. Избора беше огромен. И след като си избра реши, че не е удачно на такива прекрасни пръсти, хилави, жълти и дълги като на маймуна ръце. Взе си мускулести. С приятен загар и точни размери по схема. И тъкмо си мислеше как ще ходи по потник, усети тежестта им на смачкания си гръден кош.
Трябваше да смени и него. С новия все едно беше фитнес инструктор. И докато се зарадва, клекна. Причината беше в старите му крака, навървяли километри. Смени и тях.
В следващите няколко дена реши да си живее живота. Да бяга, да плува. Като с първия замах се строполи. Белият му дроб отдавна беше свършил. Колко много уран беше изкопал.
Смени и него. Смени и черния дроб и стомаха, защото бяха на дупки.
Накрая смени и главата си. Заедно с косата. Имаше очи, които виждаха само хубаво и най вече мозъка. Все пак той командваше парада на живота.
Искаш нов. По хубав, по светъл, по ясен и по щастлив. Но това последното го нямаше. Замени всяка своя изтъркана бракма. Беше решил, че не струва. Толкова години все си беше мислил, че причината е в него. Нещо не му е както трябва. А и това ' не както трябва' беше захабил.
А сега беше нов, но празен. Още по от преди. Реши, че е забравил нещо. Затова, днес ще влезе за последно. После може и да умре.
На вратата се сблъска с млада жена, която като него се беше забързала. Погледна я за миг и се видя на някъде. Но новият му мозък зацепи и той грабна количката.
Гледаше рафтовете и прехвърляше, какво беше и какво трябва. Унесен не видя как навън затъмня и някакъв глас обяви, че магазина затваря. В последния момент видя рафта със сърца.
Това е. Бяха наредени толкова много. Явно на никого не му трябва сърце. Нямаше време. Търсеше точно определено. Видя го в последния момент и го грабна. Едно такова дребно. Надписа беше важен, етикета. Любов и щастие.
Подкара количката към касата и извади картата си.
- Господине. Вашият лимит за плащане показва нула.
Замисли се, дали се познава въобще. Ама какво му пука. Нали сам се харесва. А и в живота никой не иска да е стар, грозен и прост. Сякаш всичко това се раздава на килограм.
Наистина се раздава. Впрочем, се продава.
Работи толкова години, да събира пари. И накрая какво? Като се погледна в огледалото реши, че насреща си има призрак, върколак, вампир или някакво друго нещо. И точно в този момент видя рекламата.
Първо си помисли, че това е следващата верига скубачи с вид на промоции. Не знаеше как изтрая рекламата до края. Разбра, че за първи път вижда нещо удачно. Без лигав тон, без фанфарно откриване и без промоции. Стока - цена. Грабна количката, и влезе.
Първо реши, че има нужда от нови пръсти. С тези и кафето си не можеше да изпие. Толкова бяха криви. Избора беше огромен. И след като си избра реши, че не е удачно на такива прекрасни пръсти, хилави, жълти и дълги като на маймуна ръце. Взе си мускулести. С приятен загар и точни размери по схема. И тъкмо си мислеше как ще ходи по потник, усети тежестта им на смачкания си гръден кош.
Трябваше да смени и него. С новия все едно беше фитнес инструктор. И докато се зарадва, клекна. Причината беше в старите му крака, навървяли километри. Смени и тях.
В следващите няколко дена реши да си живее живота. Да бяга, да плува. Като с първия замах се строполи. Белият му дроб отдавна беше свършил. Колко много уран беше изкопал.
Смени и него. Смени и черния дроб и стомаха, защото бяха на дупки.
Накрая смени и главата си. Заедно с косата. Имаше очи, които виждаха само хубаво и най вече мозъка. Все пак той командваше парада на живота.
Искаш нов. По хубав, по светъл, по ясен и по щастлив. Но това последното го нямаше. Замени всяка своя изтъркана бракма. Беше решил, че не струва. Толкова години все си беше мислил, че причината е в него. Нещо не му е както трябва. А и това ' не както трябва' беше захабил.
А сега беше нов, но празен. Още по от преди. Реши, че е забравил нещо. Затова, днес ще влезе за последно. После може и да умре.
На вратата се сблъска с млада жена, която като него се беше забързала. Погледна я за миг и се видя на някъде. Но новият му мозък зацепи и той грабна количката.
Гледаше рафтовете и прехвърляше, какво беше и какво трябва. Унесен не видя как навън затъмня и някакъв глас обяви, че магазина затваря. В последния момент видя рафта със сърца.
Това е. Бяха наредени толкова много. Явно на никого не му трябва сърце. Нямаше време. Търсеше точно определено. Видя го в последния момент и го грабна. Едно такова дребно. Надписа беше важен, етикета. Любов и щастие.
Подкара количката към касата и извади картата си.
- Господине. Вашият лимит за плащане показва нула.
Няма коментари:
Публикуване на коментар