петък, 16 март 2012 г.

Демон

Цял живот се бия с моя демон.
Роден с мен.
Някак си ме гледа.
Злобно, ядно.
Отзад все още пари.
По мойте китки.
А детето го надбяга.
Да си върже сабя или тояга.
Очите скрито огньовете гасяха.
А там в сълзите.
Малки демончета, вместо цветя.
На пътя ми вървяха.
На бронята кроях усмивка и любов
А този демон страшен изпепеляваше.
Беше с тях суров.
Опитах да му пея да го рисувам с думи.
А той ми рече.
- Аз съм съдбата ти, безумно.
Нима се смяташ за повече от мен.
Да ме раняваш, променяш или даряваш.
И нещо там в теб да отстояваш.
Което АЗ не съм ти дала, написала.
С твойто име черно.
Кой ще ме иска мен?
Да има две реки, планини, планети.
Да обикаля, цял живот.
Някак си, неверно.
Посипвайки годините дълбоки.
Аз все опитвам да я приспя.
Да я подмина.
Да я прескоча.
Колкото и да е широка.
Раздаваме си удари проклети.
Ту е пустиня.
Ту цъфва цвете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар