събота, 17 март 2012 г.

Слива по ирония

Ето слънцето изпече.
Пролетта ще идва вече.
Дърветата в кръг седяха.
Да не мисли някой.
Че цветни песнички си пяха.
Мрънкаха като стари баби.
Дори и млади, скрили пъпчивите си саби.
Черешата настъпи първа.
Ако сланата не ме удари.
На червеното ми ще крещят на курва.
Ах, чорапите им стари.
Праскова се завтече.
Три години гръм реже моето елече.
Не искат да ги сърби.... устата.
А скрито в мойта пазва навират си главата.
Не да милват гълъбици.
А да нахапят мойте ц.....ци.
Бърдачката не издържа и се съблече.
Ти к'во рече и ти кв'во рече.....
Я вижте мойте криви клони.
Вятър буен листата ми отрони.
Вместо да ми ближат пак маджуна.
Мязам на обикновена слива, с моята кратуна.
Божке, издрънка сливата тогас.
Ти да не си расла край морето у Бургас.
Или си царицата на Варна.
В друга почва, малко чуждестранна.
И двете се родихме сливи.
Със стъбленца, толкова бодливи.
Само ти се смяташ за нещо благородно.
А съм си слива.
И пак ще вържа плод, тук под родно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар