Свободните мисли на две гущерици

От няколко дена с котката забелязваме настъпление на слънцето. До оня ден аз се свивах като джумерка. Щото съм зиморник. А и дървата са малко, щото държавата помисли, че със сто и петнайсет лева съм богата. А котката не се свива, естествено. Има си красив и гъст кожух. Обаче, неусетно и двете взехме да обикаляме терасата като гущерици затърсили припек. Слънцето стана твърде приятно. Нещо като пролетно вееее.
Но има едно проблемче. Терасата е опакована са кашони като боксов тепих. За дървата. Инак за нула време теракота ще стане кат селски бетон през който са минали тирове. На тва отгоре още си висеше оная прословута каца за зеле ( оф бидон), вече празна. И разните му там корита за разпалки. А а аа и тенекия за пепел. Натурия до шия.
Вчера всичката тая работа се разчисти.
Днес, както винаги като караконджулки с котката станахме рано. Терасата е измита. Остана да извадя стария стол. А едно силно слънце изпече. Тъкмо за две гущерици да се изтегнат. Щото на лято ще се изпокрият като пилци из трънаци ха ха ха.