Промени

Рядко изпадам в някакъв дълбок философски замисъл за разнищване, просто ей така. Да си чеша езика, клавишите или времето. А бе имам си го в излишък. Т а а а а а а.

Днес се замислих, как някой цял живот се стреми да те променя. 

Родил се не родил човек и в името на  първите седем години родителите започват. За негово добро. Като се разграничават две групи.

Твърде загрижените родители, които не се интересуват за генетичната точка на детето и са решили да го направят по свой образ и  подобие. Смятайки, че като родители са винаги прави.

Родителите, които от някаква точка и натам забравят така да се каже, че има деца в къщата и ги оставят на самотек.

Лавирането по средата е доста трудно и за  родителя и за детето.

Идва ред на детската градина.

В зависимост пак на възрастните на които попада детето, се опитват да го променят по някакъв начин.

Да не говорим в училище, когато се съберат порасналите вече деца от двете по горни групи.

Често чуваме сега, колко били лоши децата. Но никога не сме се замисляли на кого е вината, преди да започнем да се вайкаме.

Някои обвиняват тях. Някои училището. Но никой не обвинява себе си или своя родител.

Да не говорим как иска да ни променя обществото. Уж все протестираме или не сме съгласни. А току ни видиш качени  някъде да крещим като маймуни, дълбоко скрили  подадения  скришом банан в джоба си.Само, че не знаем защо крещим и не знаем къде е дървото с другите банани.

Или пък сме си навели главите като овце и спокойно тръгваме след всеки водач с шепа зоб в ръката. Ама после само овчарско куче ни хапе.

И това не ние за урок, защото кръговрата продължава да се върти. А ние все сме така гласовити и недоволни и искаме промени.

Ама къде? И самите ние не знаем.

На фона на всичките тия мои разсъждение съм седнала да се  замислям за новия  интерфейс на Блогер. Който е като прашинка. Само да имаш мерак, и готово. Натиснах копчето.

Но аз съм си такава. харесвам да показвам недоволството, макар в повечето случаи да съм безсилна и да ритам срещу вятъра.