Сякаш, пролетта дойде за малко.
Вънка студ.
В небето, облаците бели.
Цветята свито, главите си навели.
Нета мрачно, ме гледа от отсреща.
Аз се свивам на джумерка и се блещя.
Сякаш всички са се сврели.
В миши дупки.
С главите си дебели.
Да намерят малко топли тръпки.
Ако Марта рече.
Милувка да откърти.
И при тая мрачна забравия.
Аз колаж направих, цветен.
Без от студ ръцете да си крия.
Ако някой тука пожелае.
Нека с него.
В блога, на топло да играе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар