четвъртък, 29 март 2012 г.

Слънчопейко на римон

Ето слънцето изпече.
И мойта рима се повлече.
Не, че в сянка се е скрила.
Като мечка в зима се превила.
Винаги си е ламя фърката.
Или дяволицата двукрака.
Обича тя да се надува.
Който не харесва.
По гръб  с него си палува..
Офф, това е за мъжете.
В мръсни думи за нозете.
А за жените, дава перушина.
Кой възглавници си прай.
А друг ги слага на гърбина.
И полита тук и там.
Кат се върне, шушне.
Не знам, не знам.
Слага се и за деца.
Нали са мойте раменца.
Все за млади те се мислят.
И за тръкпи те се втрисват.
И все пак цветя и са на езика.
А зад тях скрито.
Псувня се тика.
Ама тя на пръсти, и не вирее.
Но през думи някак си си тлее.
Накрая и кафе на рими.
Захар и сметанка, незабравими.
Бисквити, усмивка на минутка.
Че римата ми пак крещи.
Аз съм тук, стига се тутка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар