Едно време, ние ембрионите имахме право да избираме майките си. И аз като всички тръгнах. Все още не знам, защо не харесах моята. Или може би се поувлякох от общата привилегия да търся по- добра.
То е така. Дай на някой привилегии и му гледай сеира. Може това да не подходящо за самия него и дори да му вреди, но капаците на очите и подир стадото.
Та в краткото време, което ни се предоставя да сменим майките си, взех та хукнах и аз.
Естествено е да сменям държавата, нали. Рекох си, ще отида някъде в третия свят и без това моята вече е там. Та право в Уганда.
Боже, без малко да ме уморят от глад. И като напъплиха едни мравки и и и, кръвопийки. За мен не остана. Обаче ми оплюха всичко и станах на черни петна. И все бягат, бее. Получих стрес от гърмежи. Ще се родя с две сърца, за едното чудо. Но сварих да се преселя в друга.
В Тибет, на тихо и спокойно.
От спокойствие така и не дойде пролетта. Чак вътре ми дрънкаха образуванията от студ. А от молитви към Буда, така и не пораснах, и милиметър. Малко бързина, точност и нещо отгоре щеше да ми дойде добте.
И се хвърлих в Япония. Познайте колко издържах. даже не ме усетиха в забързания си живот.Аз обичам да ме люшкат. Ма от тяхното още ми се гади. Реших, че ми трябва нещо по нежно. И хоп в Париж.
Много са нежни, изящни и красиви бееее. Та чак забравиха за мен. сякаш съм едно несъществуващо. А модата, гримът и маникюра са световните неща. Трябва ми свобода.
И се изтърсих в Щатите. Като ме правеха, все повтаряха, че ще избягат в страната на свободата.Не бях на мястото си. Ту ми е високо, ту ми е широко, ту ми е дълго.И избягах
При моята майка.Нищо, че е в България.Чувствах се чудесно. Да ме пита някой защо ей така зорна си търсих умирачката. Ако тя ме обича, какво страшно има?! Моята майка, си е моя майка!
И от тогава, край на тази привилегия, изчезна.
Яката работа, браво, много, много ми хареса! :)))
ОтговорИзтриване