сряда, 18 април 2012 г.

Пътен инцидент

Дядо Кольо слезе от влака и се насълзи. Не, че нямаше пари за  самолет. Пари бол. Искаше му се да е по- близо до земята. Някак си винаги е бил  далеко от Бог или той от него. Дори когато имаше най-голяма нужда. Та се наложи да избяга далече и да изостави цялото си семейство. 
Право в Щатите, дето и викаха Америката тогава. Беше добър дюлгерин, а ето вече продаваше къщи.
Всичко си имаше, но го нямаше семейството му. Така и не усети кога бяха минали близо петдесет години и сякаш му идваше края. И сега на кого да ги остави тия  пари, които натрупа?
Успя само да научи, че има внучка. Адвокатът му уреди срещата с нея при свой близък колега. И ей го на,  тука е.
Така както се беше замислил, машинално взе да пресича пешеходната пътека на зелено. И изведнъж чу остър звук.
- Аре бе нафталин, накъде зяпаш.Закъснявам  за часа  си при фризьора. Днес и  на масаж ще ходя а ти ми се забиваш отпред  да  ти гледам бръчките, големи колкото " Стара планина. На това отгоре ще нося кучето на психиатър. От три дена ме лае, сякаш не ме познава. Ей го на пак се е скрило. Явно ти си го стресирал този път като мяткаш  с тоя бастун. 
И някакъв завеян адвокат ме вика. Не знам защо, Но няма да му залязат сметките, щото на моя Мишо врата му е колко купето на моята кола.
Дядо Кольо само погледна към гласа. През силно гримираното лице го  гледаха ядно, някак познати очи.Младата жена беше облечена доста необичайно, би казал. Малко преди да  спре влака видя такива. Малко по- раздърпани. Знаеше ги какви са де.Тази беше с доста по- скъпи но в същия стил дрехи.
Извади джобния си часовник и видя, че закъснява. Хвана първото такси, което видя и извади тефтера от джоба за адреса.Влезе в кантората на адвоката и очакването на внучката му го накара да забрави за инцидента. 
- Е господин адвокате, къде е детето? Огледа се той без да забележи, че все пак в стола ей там седи някой.
- Ама не виждате ли?
Дядо Кольо онемя. Срещу него седеше същата млада жена от улицата. А той като влиза дори не видя прекрасната и кола, А и така и не се научи да ги помни. 
Стана без да каже нищо и тръгна бързо навън. След него се чуваше едно натрапчиво, дядо, дядо. Докато  не се чу шум от падане. Обърна се да види само как се беше спънала на огромните с и токове и се мъчеше да прикрие оголените си срамотии.
Навън все още незнайно защо, таксито си седеше.
- Карай към най-близкия дом за сираци.
Въобще не огледа обстановката вътре.Влезе в една огромна стая с деца. В един ъгъл седеше едно, което не играеше , не приказваше и не даваше знак, че съществува.
- Искам това дете, независимо колко време ще чакам. Ще се регистрирам в хотел докато подготвяте нещата.
И все пак по- бързо. Няма да ви чакам вечно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар