събота, 21 април 2012 г.

Названия

Винаги съм давала всичко от себе си. Може и да не е било хубаво, цветущо и в права линия. Може би съм давала истинското и не съм вадила нечие чуждо и консервирано, запазено в запас. А във всичко чуждо се избира на- хубавото, нали? Аз не мога да знам  като давам дали ще навредя или ще помогна. Но винаги го правя без корист, сметка или подбуда. И когато това всичко намали, се вижда в много или се промени някак, негодуват. 
Не мога да знам защо. Не гадая нечия душа, размисъл или действие. Е опитвам се. Но душата на човек е толкова необятна.
Аз моята не познавам, ще тръгна да разгадавам другите. На моята се чудя. 
Но боли!Може би защото не съм дъска, камък или хубаво цвете., дори. Не съм и призрак, да минават през мен и да си отиват без да остават или оставят.
Не храна, вода, подарък. Нито цвете дори.Даже не и любов. Може би малко уважение( освен обичта си).
Защото и аз съм човек, освен всичките ми други названия. На жена, домакиня и майка.
А може би взех да искам, да чувствам и да мисля, много. А не трябва!

Няма коментари:

Публикуване на коментар