Хубавица

Като стар балкан товарът ми въздиша.
И чака утрото с мен усамотен.
Сърди се.
Пак съм тръгнала по него да си пиша.
Станал бил, като парцалив роман.
Добре де, вика.
Знам, че съм без край.
Няма в мен дори и рай.
Но защо назад се по завръщаш.
Като в бащината къща.
Сякаш там отзад в далечината.
Аз седя на стола и съм ти бащата.
Нима на теб съвет ще дам?
Боже, пак драскаш.
Вече стигам си небето.
Колко съм голям!
Защо, все хулиш си съдбата.
Като майка непозната.
В нейните рошави коси.
Само паяжина си виси.
Но това си ти!
Как искам да съм новата ти риза.
Без подгъв и без ширит.
От нийде косъм не излиза.
Да фуня на днешните парфюми.
А ти забравила си, как правят се золуми.
Ще сложиш твоята съдба, като елица.
Цветя, гора, слънце.
Гледка, хубавица.